Зелена и чиста Белица

Почти краят на работната седмица е, а все още ми се въртят спомени в главата от последния weekend на Белица... По-добро време трудно можехме и да си представим. В минорен, но качествен екип се отправихме натам в влака в 10:30 и след кратък обяд във Вакарел, в 13ч. вече бяхме там. В последните няколко месеца ходенето до Белица се превърна в нещо за което живея и прави седмицата в мръсната и сива София поносима. От първото ходене там тази година мина почти половин година и наистина удържах на даденото обещание "Отчуждих се от това място и то не по собствено желание, но сега твърдо съм решил, ще се връщам по-често към корените си. Там се чуствам толкова добре, че чак ми става гадно, като се сетя, че трябва да си ходя. Дори и сега, пишейки тези редове, ритъма ми се ускорява, започвам да преглъщам по-трудно, нещо вътре в мен се свива.".
Сега си мечтая за деня, когато ще се пренеса там перманетно... какво толкова ми трябва - една сателитна чинийка за НЕТ и ... останалото си го имам.

"Добро утро"


"Добра вечер"


"mb+bru"


"Grand-grand house"


"December's sunny rays"






[почти]Всички снимки в този блог са под Creative Commons лиценз - Attribution-Noncommercial-No Derivative Works - това ще рече, че можете свободно да използвате моите снимки (без търговска цел), но не и да модифицирате и променяте рaботите ми. Моля упоменавайте източника - този блог или kozzmen