Когато се наслаждавам на гледката от Терасата, се чуствам най-щастливия човек на Земята. Едновременно щастлив и тъжен, голям и малък, пълен и празен.
В последната година развих болезнена зависимост към Белица. Стига и една седмица да пропусна да отида и започва нещо да ме човърка отвътре. Силно е, а не се опитвам да го контролирам. Аз съм Беличанин!
Петък е, нямам търпение да тръгвам! Моят дом ме очаква :)
За този блог Конкретната причина, която ме подтикна да създам този блог е надеждата, че един ден в село Белица ще има нормално събиране на отпадъците. Под нормално, дори нямам в предвид разделно. Нормално би било боклуците, да се изхвърлят в кофи и контейнери, а не в гората или в дерето над пътя. За съжаление в Белица никога не е съществувало подобно нещо. От столетия отпадаците се изхвърлят неконтолируемо в гората на селото, която сега е под сериозна опасност. Ако до преди години, тези отпадъци, представляваха над 70% органичен материал, неопасен за природата, сега с навлизането на пластмасата във всички сфери на живота ни, Белица е пред екологична катастрофа. Трябва да се направи нещо и то скоро. Надявам се този блог да се превърне в платформа на тази кауза, на надеждата че това прекрасно местенце няма да се превърне в смърдящо бунище...
Copyright 2011| Some right reserved. Site from Stef@n's network Official blog My point of view.