И след зимните и есенни снимки, крайно време е за нещо зелено и ... зелено. Любимият ми сезон, на любимото място, само любимият човек ми липсваше миналата седмица... Нищо, този weekend ще наваксаме!
Плана за утре - да се прекопае градината, и да се насадят ягодите... и не само :)
Когато се наслаждавам на гледката от Терасата, се чуствам най-щастливия човек на Земята. Едновременно щастлив и тъжен, голям и малък, пълен и празен.
В последната година развих болезнена зависимост към Белица. Стига и една седмица да пропусна да отида и започва нещо да ме човърка отвътре. Силно е, а не се опитвам да го контролирам. Аз съм Беличанин!
Петък е, нямам търпение да тръгвам! Моят дом ме очаква :)
Сутринта на 2 Януари ни изненада с около 70см сняг. Не си спонмям от колко време не бях виждал такъв огромен сняг... А най-якото беше, че продължаваше да вали на големи парцали :)
Цялото село беше затрупано и на нас с МБ не ни остана друга възможност освен да караме ски до късно вечерта на осветената "писта".
Най-яката нова година!
На този ден станахме и свидетели на една много грозна гледка - докато се изкачвахме със ските видяхме кола да спира на пътя до спирката, от която излезна един глупак (надявам се някой ден да прочетеш това, задник) и с умело движение изхвърли 3 сини торби с болуци в дерето зад спирката. Може би наистина трябваше да му хвърлим един бой, както даваше зор МБ...
Не мога да разбера що за идиот трябва да си, че да си изхвърлях болуците, които си донесъл от града, на село. Толкова ли е трудно, вместо да ги изхвърлиш сред природата, да ги натовариш обратно в колата и да ги върнеш там от кадето си ги донесъл...
Белица има нужда от организирано събиране на отпадъците, за да няма такива глупаци, които да серат пластмаса в гората.
Не си спомням от колко отдавна не бях оставал абсолютно сам за време повече от един ден. Със сигурност повече от година, две, три, пет, и аз не знам точно. В крайна сметка и това се случи, и честно казано останах доволен. Установих, че се разбирам доста добре със себе си. Сам, но е и самотен!
А и имах възможност да поснимам...
Традиционнита панорама от балкона.
Изглед към селото от Яркова чукара.
Средногорски полета.
Поглед нагоре
Винаги съм имал страхопочитание към тази гора.
Колкото и да ми е неприятно, ще постна и тази снимка.
people_equate_shit
В Белица единственото място, където можеш да си изхвърлиш отпадъците е в гората... Грозна гледка, която ме кара да мисля ЗАЩО? Толкова ли е трудно поставянето на кофи за боклука. Бих искал това да се промени. И то скоро!
Понякога снимката разказва история, която стотици думи не могат да опишат.
Ще "поговоря" с няколко снимки, направени в неделя на Белица.
Почти краят на работната седмица е, а все още ми се въртят спомени в главата от последния weekend на Белица... По-добро време трудно можехме и да си представим. В минорен, но качествен екип се отправихме натам в влака в 10:30 и след кратък обяд във Вакарел, в 13ч. вече бяхме там. В последните няколко месеца ходенето до Белица се превърна в нещо за което живея и прави седмицата в мръсната и сива София поносима. От първото ходене там тази година мина почти половин година и наистина удържах на даденото обещание "Отчуждих се от това място и то не по собствено желание, но сега твърдо съм решил, ще се връщам по-често към корените си. Там се чуствам толкова добре, че чак ми става гадно, като се сетя, че трябва да си ходя. Дори и сега, пишейки тези редове, ритъма ми се ускорява, започвам да преглъщам по-трудно, нещо вътре в мен се свива.".
Сега си мечтая за деня, когато ще се пренеса там перманетно... какво толкова ми трябва - една сателитна чинийка за НЕТ и ... останалото си го имам.
"Добро утро"
"Добра вечер"
"mb+bru"
"Grand-grand house"
"December's sunny rays"
[почти]Всички снимки в този блог са под Creative Commons лиценз - Attribution-Noncommercial-No Derivative Works - това ще рече, че можете свободно да използвате моите снимки (без търговска цел), но не и да модифицирате и променяте рaботите ми. Моля упоменавайте източника - този блог или kozzmen
Белица е китно селце, сгушено в малка котловина в сърцето на Ихтиманска Средна Гора.
Ако патувате за Панагюрище по стария път, през Вакарел, спрете на центъра и си налейте от ледено студената вода, която тече целогодишно от старата чешма.
Махала Черковна (или Средишна) е своеобразен "административен" център на заобикалящите я 15 махали. С църквата, кръчмата и кметството, Черковна е най-голямото населено място в района(Белица е синоним както на Черковна, така и на останалите 15 махали), макар и с около 50 постоянни жители.
Всичко излъчва спокойствие. Дори и рядко преминаващите коли не нарушават идилията, като че ли просто напомят, че утре трябва да хващаме обратния път.
Всичко някакси навява мисли, че това село на доизживяване. Гробищата са по-гъсто населени от селото, стопанските сгради на ТКЗС-то, отдавна съборени, десетки дворове и къщи пустеят.... включително и нашата :(
Тук съм прекарал най-хубавите си години от детството си. Лутане с часове из околните гори, игра с въображаемите ми приятели по поляната, а колко гъби съм напрал пак там.
Не знам и аз защо, но през последните 3-4 години съм ходил 3-4 пъти там. Отчуждих се от това място и то не по собствено желание, но сега твърдо съм решил, ще се връщам по-често към корените си. Там се чуствам толкова добре, че чак ми става гадно, като се сетя, че трябва да си ходя. Дори и сега, пишейки тези редове, ритъма ми се ускорява, започвам да преглъщам по-трудно, нещо вътре в мен се свива.
През последния месец се канех неколкократно, да отида там с близки хора, но все имаще пречки - дъжд, изпити, махмурлук и т.н.
Този weekend обаче беше окончателно - 3 двойки се изтреляхме натам - с влак до Вакарел и там 23км. на стоп, който както винаги вървеще перфектно. (С едно уточнение, че Спас и Ели изпуснаха влака от Централна гара "Само за 12 минути, бе дееба " :) и после бяха обиколили местните махали докато ни намерят ).
Последва късен обяд, следобедна дрямка и обилна веччеря с риба на скара, червено вино, което по думите на Вуйчо ми, на следващия ден, било от '95г.
В неделя станахме рано, направих сандвичи за всички и се впуснахме в приключение продължило 6 часа :)
Влезнахме в гората, пуснахме се надолу, после нагоре, панаромната полянка, почивка придружена с дружно кашляне и усвояване на кристалите, 
и прадължихме по черен път, които си мислех, че познавам добре, който съм бродил като дете, ама....
Ето тук при това дърво, явно трябваше да завием на дясно, но улизани в търсенето на манатарките, хванахме по левия път,
който ни свали много надолу, като по пътя минахме през махали, в които животът е свършил преди около век, минахме по път, който не е минаван от години (колко мога само да гадая, съдеики по буйната растителност налазила целия път...).
Между временно групата от 6 човека, намаля, 3-ма ги загубихме, то не че знаех и аз накаде отивам, но бях сигурен че ще излезнам някаде, където ще се ориентирам, както и стана всъщност, като в 15:30 се оказахме в Грозьовци - най-отдалечената от Белица махала, на около 7-8 км. по асфалтов път. Беше голям шок за мен, да се окажа на това място, при положение, че бях повел групата към друга махала, на около 2км. по пътя и малко повече по черния, който поехме.
В крайна сметка се прибрахме, хванали доволен тен. Вкъщи "изгубените" трима се бяха вече прибрали, хапнали и Спас си казваше наздравици с Вуйчо :)
Идилия, която има своя край. Стана 18:30 в неделя и ние почваме да се организираме за пътя обратно. Естествено никой не се съмнява в успешния стоп, освен дедо Гошо съседа, който упорито ни съветва, да си хванем рейса, че никой нямало да ни качи - "Да не са луди, да ви качват!"
Но и Белица няма, да я подмине индустриализацията...
По проект, близо до селото ще се изгражда мина за вермикулит и машините вече работят...
Часът е вече 19, а нашата група е на изхода на селото.
Последно дружно закашляне и три двойки застават разделени през завой на пътя.
Въпреки че, ние бяхме първи на стопа, ни качиха последни - стара стопаджийска максима.
Но след около час чакане, по друга стопаджийска максима (която гласи, че има ли замесено стриване, свиване, палене и т.н) ни спряха и нас, едни "пишман" рибари, връщащи се от яз.Тополница, които ни оставиха на Нови Хан, от кадето с два бързи стопа се прибрахме в Елин Пелин.
Часът беше 21:45.
